ОМЕГАСОФТ БЛОГ

Hi_Tech/Коледна Hi Tech идилия


22 декември 2017 г. 

Клаус

Дядо Коледа (който всъщност се казваше Клаус) остави баркод четеца, свали очилата и разтърка очи. Машинката беше позагряла. Нищо ѝ нямаше – беше изкарала много коледни инвентаризации, щеше да изкара и още. Освен ако драстично не се променеше технологията за маркиране на стоки. Клаус се ядосваше повече на очилата. Заради градения с векове имидж, все още ходеше с малките кръгли очилца, на които, поради площта им, не можеха да се сложат прогресивни стъкла, за да ги ползва за близо и далеч. И ето – непрекъснатата смяна на двата чифта го разсейваше и дразнеше. От друга страна гледаше философски на въпроса с проверката на описа с подаръците. Съгласно процедурата за качествен контрол на подаръците преди спедиция, се изискваше неговото лично участие. Поне проформа.

Дядо Коледа сложи цайсите „за далеч“ и погледна шейната. Беше перфектна. Сменени плазове, лакирани дървени части, заредени докрай акумулатори на загряващото одеяло – спор няма, ежегодното техническо обслужване беше безкомпромисно и си заслужаваше всяка стотинка. Елените, напоени с най-добрите енергийни напитки, мелодично потропваха с копитца и чакаха да направят традиционните турове за овации. Отдавна Клаус летеше с шейната само заради представите на най-малките, папараците със скъпи телеобективи и най-запалените любители-астрономи. Иначе „Santa Claus Global Gift Distribution“ имаше железни дългосрочни договори с най-добрите куриерски фирми в света, което гарантираше не само навременната доставка на коледните изненади, но и удовлетвореността и задоволството на получателите им. Не, че нямаше проблеми. Например Северна Корея. Там наземната доставка беше невъзможна – със сигурност подаръците биха били конфискувани още на границата и предоставени на висшия партиен елит. Който, с най-голям кеф и мазни усмивчици, ще си ги раздава чаааааак до следващата Коледа. По въздух също не ставаше – току виж товарът бъде повреден от някоя експериментална балистична ракета. Дори и изстреляна като фойерверка, ако уцели, подаръците пак щяха да идат зян. Затова в Северна Корея Дядо Коледа пристигаше по подземни тунели. Не беше кой знае какво – в края на краищата векове се беше врял в комините. При това – двупосочно.

Отдаден на тези мисли, Дядо Коледа сякаш не забеляза тировете, които почнаха да се редят пред халетата и чакаха да бъдат натоварени с подаръци.

Подаръците… И тази година нямаше кой знае какви изненади.

Благодарение на технологичните джаджи момчетата, бащите и дядовците бяха лесни. Смартфони, конзоли, лаптопи, телевизори и всякакви устройства на ток или с батерии, готови да зарадват бъдещите си притежатели с чудни и често пъти безсмислени функции. На голяма част от опаковките беше изобразена нахапана ябълка – очевидно сериозно разчитаха и на разпространението си в плод-зеленчуците. Пакетите за бащите и дядовците се различаваха основно по прикрепените с тиксо опаковки Alka-Seltzer и Mezym Forte, готови услужливо да се притекат в помощ на собствениците си веднага след коледното преяждане и препиване.

Даровете за момичетата, майките и бабите също бяха според очакванията – хитроумни апарати за лична грижа и красота, карти за фитнес и козметични процедури, ваучери за почивка. Интерес представляваше комплектът от интерактивна карта на моловете с компас, предназначен за начинаещи и активно „молещи“ се дами. С привлекателен мъжки глас (за образец беше ползван гласът и дикцията на Любен Дилов-син) картата непрекъснато съобщаваше за изкусителните, повсеместни и неповторими намаления по различните сергии на мола. Компасът служеше на втурналата се дама да се ориентира къде е тръгнала, защото, благодарение на архитектите им, всички молови сгради значително надвишаваха по трудност лабиринта на Минотавъра. Комплектът се предлагаше и с ежегоден абонамент, който се грижеше за актуализация на списъка с молове. В този смисъл представляваше една добре защитена и дългосрочна коледна инвестиция. Времето на дрешките като коледен подарък беше отминало безвъзвратно – хем се пазаруваха на килограм онлайн, хем светът, който празнува Коледа, имаше непреодолими затруднения с китайската номерация. Откъдето бяха всички дрешки.

Имаше и странни подаръци. Например кашоните и пакетите с неправилна форма, които съдържаха спортни пособия – топки, ски, скейтове, велосипеди и така нататък, и така нататък. Колкото и да бяха малко, все още имаше деца, които предпочитаха да ритат топката, отколкото да играят на последната версия на FIFA пред чисто новия не-знам-си-колко-инчов-телевизор последен модел с не-знам-си-каква-технология на изображението. Затова Дядо Коледа изпълняваше и техните желания, въпреки, че транспортирането на нестандартните опаковки нарушаваше кубичната концепция за товарене на контейнерите.

И по-странни неща имаше. Все още се намираха деца, които поръчваха книги, боички за рисуване, музикални инструменти, конструктори. Те бяха от един изчезващ вид, който беше решил да стигне до себепознание и съвършенство със собствени сили и с пот на челото. Дълбоко в себе си Клаус подозираше, че точно тези момичета и момчета след време ще измислят джунджуриите, по които тогава ще лудне целия свят, но, честно казано, не му се влизаше надълбоко в тези креативно-икономически анализи.

Дядо Коледа не можеше да пропусне и чувалчѐтата от рециклиран памук. Те съдържаха дарове за екоактивисти, вегани и всякакви хора, привързани към различни странни идеи. Подаръците бяха предимно образователни – „Наръчник на биоземеделеца“, „Да си направим сами фотоволтаик“, „Психологически аспекти на храненето с корк“, „Как да не издишваме въглероден диоксид“. За изкушените от лидерство се предлагаше и помагало за усвояване на еврофондове с помощта на проекти, маскирани като екологични. И все пак, всичко бледнееше пред безспорния бестселър на софийския кмет „Проектиране, изграждане и поддръжка на напълно безсмислени велоалеи в тежки градски условия“. Книгата се радваше на небивал интерес, поради факта, че не можеше да се определи нейния жанр. Някои я окачествяваха като екзотичен хумористичен сборник, други – като антиутопия, трети я слагаха наравно с архитектурните творби на Гауди и Хундрет Васер, като предричаха, че трудът на градоначалника е в състояние в много кратки срокове да промени изцяло градската среда и да я направи неизползваема. За всички. И за дълго. Във всеки случай книгата беше желан подарък за всички, които обичат предизвикателства. Дори и да са потърпевши от тях.

Дядо Коледа плъзна поглед към секцията с подаръци за бизнеса. Те бяха важни. Нали точно бизнесът щеше да произведе подаръците за следващата Коледа и поради тази причина трябва да бъде доволен и спокоен. Клаус не се притесняваше от конкуренцията. Руският Дядо Мраз, по неизвестни причини, беше нарочен от управляващите за опозиционер. Това го беше принудило да се покрие. Кой знае къде седеше, подсмърчаше заради невъзможността да изпълни служебните си задължения на евразийския пазар и заглушаваше гузната си съвест с музиката на Pussy Riot.

Мимоходом погледът на Дядо Коледа се спря върху едно малко чувалче с надпис „България“. България беше държава в Югоизточна Европа, която след голямото прекрояване на границите в края на 20 век, вече се числеше към големите по площ европейски държави. Територията ѝ не беше гъсто населена, а и бизнесът в нея не беше кой знае какъв. Другата причина, поради която чувалът беше малък, беше фактът, че той съдържаше много флашки със софтуерната система Омекс. Тази система Клаус познаваше още от края на предния век, когато се разпространяваше на дискети. Обичаше да я подарява, защото получилите я винаги я харесваха и имаха полза от нея. И тази година екипите на ОмегаСофт (производителят на софтуера) си бяха свършили работата както трябва и потребителите на Омекс щяха да получат актуална версия за 2018 година с адекватни шаблони и документация към нея.

„Хубаво е да имаш доказани доставчици“, мислеше си Дядо Коледа. И със задоволство погледна опашката от тирове. Новите членове на Омекс-семейството щяха да получат подаръка навреме. Щяха да започнат на чисто финансовата 2018 година. За да са спокойни до следващата Коледа. И за много Коледи след това.

………

Всичко вече беше готово. Подаръците бяха изпратени и съвсем скоро щяха да стигнат до получателите си. Дядо Коледа примижа с удоволствие и гордост от добре свършената работа. Само го беше малко яд, че няма още една Коледа. Някъде в началото на април. Тогава се очакваше Омекс 4.0, накичен с новости, по-богато и от най-пищната коледна елха.

Тагове: Омекс
Категории: